Най-кървавият ден в историята на спорта - да си спомним за Олимпиадата в Мюнхен през 1972 година
Днес е най-кървавият ден в историята на спорта.
Шокиращите събития се разиграват онлайн по малкия екран, достигайки и до милиони фенове по света.
Датата е 26 август 1972 година . Атмосферата е приповдигната - на Олимпийския стадион в Мюнхен се откриват 20-те Олимпийски игри . Всички са усмихнати, и уредниците от МОК, и делегациите, чиято мисъл е съсредоточена на първо място в положителното показване на спортистите.
(Видеото нагоре: Съдят членове на крайнодясна група за тероризъм и опит за прелом в Германия)
Никой от тях не подозира, че даже половин век по-късно това ще е събитие, което няма да е забравено . Но не във връзка, дразнещ усмивки, а сълзи .
Защото и до през днешния ден това остава най-кървавата Олимпиадата в историята . По това време ограниченията за сигурност са били много хлабави и за това свидетелства даже и Димитър Златанов, който води българската делегация след години. Полицаите, които охранявали Игрите, били цивилни и облечени в бяло и постоянно даже не желали акредитации, изключително когато се влизало през задните входове на селото, напомня
И няколко дни след началото се стига до ужасяващата терористична офанзива против 11-те израелски спортисти . На 5 септември - същата дата, на която през днешния ден се навършват 52 години от трагичните събития, в 4.30 сутринта , до момента в който всички спят, 8 представители на Организацията за Освобождение на Палестина , облечени в спортни екипи и носещи сакове с автомати, револвери и гранати се трансферират през оградата и стигат до блока на улица " Коноли " 31, където са настанени гостите от Израел.
Нахлуват в два от жилищата и стартира борба. Единият от треньорите, Моше Вайнберг се пробва да се съпротивлява, само че силите са прекомерно неравностойни. Прострелян е и принуден да ги насочи към другите от делегацията. Изпраща ги съзнателно към жилището, в който са настанени борци и щангисти с обезверената мисъл, че те са задоволително здрави физически, с цел да се оправят.
Уви, всички са пленени - Вайнберг, съдията по битка Йосеф Гутфройнд, треньорът по пукотевица Кехат Шор, наставникът по лека атлетика Амитцур Апира, реферът по щанги Яков Спрингер, борците Елиезер Халфин и Марк Славин и щангистите Йосеф Романо, Давид Бергер и Зе'ев Фридман.
Терористите се показват като членове на " Черния септември " от лагери в Ливан, Сирия и Йордания . Те са работили скритом в селото преди този момент, разузнавайки всеки обособен подробност, тъй че офанзивата да мине безусловно неусетно.
Исканията им са за независимост на 234 палестинци и други от затвор в Израел, както и на двамата водачи на немската секта " Червената войска " Андреас Бадер и Улрике Майнхоф . Оттам изрично отхвърлят да изпълнят желанието им. В резултат Моше Вайнберг е погубен и тялото му изхвърлено извън за наставление. Германия също не оказва помощ.
Преди Игрите те отхвърлят спомагателна защита на израелската делегация, с цел да не дискриминира останалите , а по време на протичащото се, отхвърлят и на Израел да изпрати специфични елементи в Мюнхен, с цел да оказват помощ на заложниците . В последна сметка терористите се схващат за превоз до арабска страна и Египет се съгласява да ги одобри при тръгването им от базата на НАТО Фюрстенфелдбрюк.
При качването на хората в хеликоптерите обаче, немските елементи нападат и се стартира яростна престрелка . Жертвите са доста, само че за жалост, измежду мъртвите се оказват и 11 израелски спортисти . А шокиращите събития се разиграват в по-голямата си част онлайн по малкия екран , достигайки и до милиони фенове по света.
Дълги години по-късно, даже и хора от немски генезис са безапелационни, че немските управляващи не са съумели да се оправят с жестокото предизвикателство.
" Провалихме се на Игрите. Но се провалихме и по-късно, когато хората желаеха просто оптимално бързо всичко това да се не помни и поставиха големи старания за постигането на тази цел. Мълчаха си за случилото се. Нямаше обществени възпоменания, нямаше вдишване на отговорност ", призна пред баварският комисар по антисемитизма, който проверява още веднъж събитията от 1972 година Лудвиг Шпенле през 2022 година
Едва през 2017 година в Мюнхен бе открит мемориал в памет на починалите израелци . На церемонията участваха президентите на Израел и Германия Реувен Ривлин и Франк-Валтер Щайнмайер, както и президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах. Там бяха и околните на жертвите от Олимпиадата.
Трейлърът на едноименния филм от 2005 година на Стивън Спилбърг
" След 45 години и откакто се обърнахме обратно, ние признаваме, че този ден не е просто история. Той към момента дефинира сегашното. Той е оставил своите дълбоки мъчителни белези във вашия живот и тези на ващите фамилии в Израел, само че и тук в град Мюнхен и в останалата част на Германия ", сподели Щайнмайер и помоли за амнистия.
" Като държавен глава на тази страна и от името на Федерална република Германия апелирам за вашата амнистия за неналичието на протекция за хората, които загубихте по време на Олимпиадата през 1972 г, за неналичието на информация по-късно и за обстоятелството, че изобщо беше разрешено да се случи ", бяха думите на немския държавен глава.
Дали е простено? Може би да, може би не, знаят единствено пострадалите. Но сигурно можем да кажем, че не е забравено . Защото 5 септември 1972 година остава най-черната страница в историята на Олимпийските игри изобщо...
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Шокиращите събития се разиграват онлайн по малкия екран, достигайки и до милиони фенове по света.
Датата е 26 август 1972 година . Атмосферата е приповдигната - на Олимпийския стадион в Мюнхен се откриват 20-те Олимпийски игри . Всички са усмихнати, и уредниците от МОК, и делегациите, чиято мисъл е съсредоточена на първо място в положителното показване на спортистите.
(Видеото нагоре: Съдят членове на крайнодясна група за тероризъм и опит за прелом в Германия)
Никой от тях не подозира, че даже половин век по-късно това ще е събитие, което няма да е забравено . Но не във връзка, дразнещ усмивки, а сълзи .
Защото и до през днешния ден това остава най-кървавата Олимпиадата в историята . По това време ограниченията за сигурност са били много хлабави и за това свидетелства даже и Димитър Златанов, който води българската делегация след години. Полицаите, които охранявали Игрите, били цивилни и облечени в бяло и постоянно даже не желали акредитации, изключително когато се влизало през задните входове на селото, напомня
И няколко дни след началото се стига до ужасяващата терористична офанзива против 11-те израелски спортисти . На 5 септември - същата дата, на която през днешния ден се навършват 52 години от трагичните събития, в 4.30 сутринта , до момента в който всички спят, 8 представители на Организацията за Освобождение на Палестина , облечени в спортни екипи и носещи сакове с автомати, револвери и гранати се трансферират през оградата и стигат до блока на улица " Коноли " 31, където са настанени гостите от Израел.
Нахлуват в два от жилищата и стартира борба. Единият от треньорите, Моше Вайнберг се пробва да се съпротивлява, само че силите са прекомерно неравностойни. Прострелян е и принуден да ги насочи към другите от делегацията. Изпраща ги съзнателно към жилището, в който са настанени борци и щангисти с обезверената мисъл, че те са задоволително здрави физически, с цел да се оправят.
Уви, всички са пленени - Вайнберг, съдията по битка Йосеф Гутфройнд, треньорът по пукотевица Кехат Шор, наставникът по лека атлетика Амитцур Апира, реферът по щанги Яков Спрингер, борците Елиезер Халфин и Марк Славин и щангистите Йосеф Романо, Давид Бергер и Зе'ев Фридман.
Терористите се показват като членове на " Черния септември " от лагери в Ливан, Сирия и Йордания . Те са работили скритом в селото преди този момент, разузнавайки всеки обособен подробност, тъй че офанзивата да мине безусловно неусетно.
Исканията им са за независимост на 234 палестинци и други от затвор в Израел, както и на двамата водачи на немската секта " Червената войска " Андреас Бадер и Улрике Майнхоф . Оттам изрично отхвърлят да изпълнят желанието им. В резултат Моше Вайнберг е погубен и тялото му изхвърлено извън за наставление. Германия също не оказва помощ.
Преди Игрите те отхвърлят спомагателна защита на израелската делегация, с цел да не дискриминира останалите , а по време на протичащото се, отхвърлят и на Израел да изпрати специфични елементи в Мюнхен, с цел да оказват помощ на заложниците . В последна сметка терористите се схващат за превоз до арабска страна и Египет се съгласява да ги одобри при тръгването им от базата на НАТО Фюрстенфелдбрюк.
При качването на хората в хеликоптерите обаче, немските елементи нападат и се стартира яростна престрелка . Жертвите са доста, само че за жалост, измежду мъртвите се оказват и 11 израелски спортисти . А шокиращите събития се разиграват в по-голямата си част онлайн по малкия екран , достигайки и до милиони фенове по света.
Дълги години по-късно, даже и хора от немски генезис са безапелационни, че немските управляващи не са съумели да се оправят с жестокото предизвикателство.
" Провалихме се на Игрите. Но се провалихме и по-късно, когато хората желаеха просто оптимално бързо всичко това да се не помни и поставиха големи старания за постигането на тази цел. Мълчаха си за случилото се. Нямаше обществени възпоменания, нямаше вдишване на отговорност ", призна пред баварският комисар по антисемитизма, който проверява още веднъж събитията от 1972 година Лудвиг Шпенле през 2022 година
Едва през 2017 година в Мюнхен бе открит мемориал в памет на починалите израелци . На церемонията участваха президентите на Израел и Германия Реувен Ривлин и Франк-Валтер Щайнмайер, както и президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах. Там бяха и околните на жертвите от Олимпиадата.
Трейлърът на едноименния филм от 2005 година на Стивън Спилбърг
" След 45 години и откакто се обърнахме обратно, ние признаваме, че този ден не е просто история. Той към момента дефинира сегашното. Той е оставил своите дълбоки мъчителни белези във вашия живот и тези на ващите фамилии в Израел, само че и тук в град Мюнхен и в останалата част на Германия ", сподели Щайнмайер и помоли за амнистия.
" Като държавен глава на тази страна и от името на Федерална република Германия апелирам за вашата амнистия за неналичието на протекция за хората, които загубихте по време на Олимпиадата през 1972 г, за неналичието на информация по-късно и за обстоятелството, че изобщо беше разрешено да се случи ", бяха думите на немския държавен глава.
Дали е простено? Може би да, може би не, знаят единствено пострадалите. Но сигурно можем да кажем, че не е забравено . Защото 5 септември 1972 година остава най-черната страница в историята на Олимпийските игри изобщо...
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ